събота, 5 май 2018 г.

Разсъждения...

За слабостта и силата

Случвало ли ви се е да сте с хора, които постоянно се оплакват за съдбата си или постоянно да ви натякват, че сте късметлии? А случвало ли ви се е някой да ви харесва, да е около вас, да иска да е с вас, но вие да не изпитвате нищо повече към този човек, освен жал... Такова съжаление, което е породено от думите му за определени обстоятелства от живота му. Има такива хора...техните тъжни истории са лайтмотив на всеки разговор, карат ви да се чувствате се сякаш сте им длъжни за нещо или сте виновни за съдбата им?! 
Това са хора, които изпозлват своите съдби, за да събудят някакви чувства у другите-чувства на съжаление, съчувствие и дори обич (no way).
                                                      Защо го правят?
Не знам, със сигурност е тежко и трудно, но винаги бих помогнала и съм насреща като човек и като приятел. Но също знам, че тъжни съдби и проблеми има всеки, разбира се, нечии са по-тежки от други... 
И все пак трябва ли да бъдат оръжие за спечелване на битки, които може би са изначално загубени, а може би подходът е грешен и погубват и малката възможност?!
Искреността е висше благо и истината е най-хубавото, макар и понякога грозна, но дали е нужно тези истини да се превърщат в оправдание и средство?!
Чувствтителността е прекрасна, защото ни прави хора, позволява ни да усещаме всичко тук и сега. Проблемът е, че понякога ни е трудно да отблъснем даден човек или да прекратим дадена връзка само от жал към отсрещния човек. Трябва ли да е така? Категорично не... 
Такава връзка е безпочвена, лишена от смисъл и съдържание. Няма по-отблъскващо от мъж, който мрънка, оплаква се непрестанно или се опитва да спечели дивиденти, стъпвайки изначално на тази основа.
Няма по-красиво от споделянето, от това да видиш човек и силен, и слаб, каквато е природата на всички хора. Не е срамно да се плаче, не е срамно да ти е трудно, не е срамно да страдаш, не е срамно да споделяш...СРАМНО е да си ПОСТОЯНЕН МРЪНКАЧ. 
Не  може да очакваш, че един човек ще е с теб заради тъжната ти история, не можеш да очакваш, че той ти е длъжен, не може да печелиш битки с оправдания, не можеш да изискваш внимание заради съдбата си. 
Можеш да очакваш ответност заради това, което си сега, можеш да получиш обич, поради  уменията и отношението ти към живота, хората, Човека. 
Споделяй, разкривай и доверявай и в силни моменти и в слабости. Тайните не са красиви. Несподелянето е липса. Но не изисквай, не задължавай и не използвай слабостите си. 

Използвай само "силата", за да достигнеш до конкретния човек и до дадена дестинация от твоето  житейско пътуване...: ) 


 


вторник, 24 април 2018 г.

Çok Güzel 🇹🇷


         За Истанбул или както се пее в една песен "So, Take me back to Constantinople...Istanbul was Constantinople. Now it's Istanbul, not Constantinople. "  






Един прекрасен град на много история, култура, красота, мистика, странности и парадокси.
Реших да напиша тази статия за хората, които все още не са посещавали този град, но им предстои, и за всички, които имат интерес към него. 
         За пръв път посетих Истанбул преди 7 години, когато бях доста по-малка. Тогава бях предимно на изключително туристическите места, виждах само най-хубавото от града-розовата страна. Днес, когато са минали 7 години, определено съм променена, вероятно и градът, но определено го видях през друга призма. Стори ми се отново толкова красив и любопитен, но сега посетих и други места, много от които и нетипични за туриста. Части, които разкриват обратната страна на монетата- беднотия, срутени постройки, хаус. 


           Парадоксът за мен беше,че Истанбул, от една страна, излъчва изключителен порядък, чистота, подреденост, желязна дисциплина у хората по отношение на работата им, часовото работно време, чистенето рано, рано пред всеки дюкян-и сутрин, и вечер. Мъжете са изключително работливи и устремени да си продадат стоката. Видях невероятната инфраструктура, страхотните поддържани градини и паркове. И се питам дори за какво им е да се присъединяват към ЕС? :)  За мен те имат добра социална политика- доколкото съм запозната, пенсиите им са 100 % от трудовото им възнаграждение, по отношение на здравните-те се осигуряват от държавата и за пенсионери (+лекарствата им), и за деца до 18-г. възраст. 
От друга страна обаче- този порядкък ми се струваше на моменти изкуствено привнесен, тъй като в други отношения цареше невероятен хаус, което за мен бе непонятно. Хората изглеждат изключително припряни, забързани и без всякаква капка търпимост, особено на пътя...задръстванията са невероятни, няма правила, червеното е нашето зелено и за коли, и за пешеходци...Никой не отстъпва, никой не изчаква никого. Из магазините се раздават плесници зад врата от старшите работници, в случай,че младшият не успее да продаде стоката.  В ресторантите някои мъже хранят жените си, в магазините за дрехи някои съпрузи избираха дрехи на съпругите си по техен вкус. Не желая да давам мнение кое е добре и зле, въпрос на култура,а това е тяхната и не бих критикувала, защото мисля, че следва да се уважават традициите и разбиранията на всяка култура. Затова и всички хора сме различни, което е хубавото.
            Има много забележителности, които трябва да бъдат посетени- като църквата "Св.Стефан", Синята джамия, "Св. София", Йеребатан базиликата, дворецът Долмабахче, Топкапъ, Босфора, Капалъ, Египетският пазар, дворецът Ихламур и много други.
               Зававеденията им също са чудни. Препоръчвам кафенето"Пиер Лоти", пълно с люляци, хубаватa сладкарница, датираща от 1864г -"Hafiz Mustafa", където обслужването е на отлично ниво, а храната, чаят и кафето, както трябва. Харесахме си и един много приятен кафе-ресторант с омайна гледка- "Sefa-i Hurrem", което е много близко до Капалъ. 
Друго подобно, което отново е с невероятна гледка, е това в "Seven hills hotel", до което обаче нямахме време да стигнем. То отново е на много удобно място-на 3 минути от "Св.София" и Синята джамия. Но от снимки и препоръки знам, че е страхотно. 


Паркът Емирган  пък е истински пример за  поддържан парк, пъстър и изпълнен с всякакви сортове растения, лебеди, фламингота и други фигури, изработени от растения...Местните бяха насядали по дървени пейки с маси,  устройвайки си пикник с цели кошници, пълни с храна (някои дори носеха тавите и тенджерите с готвеното от вкъщи:D), термоси, книги и какво ли още не...Цели семейства, младежи и чужденци. Имаше и много сватби на това място, вероятно поради неговата пищност и красота. И много други...


             Нещата, които не ми харесаха в Истанбул са ужасният трафик, нетърпимостта на хората, липсата на правила в това отношение, постоянните мъжки погледи :D (знам,че винаги е било така при тях, но въпреки това не се чуствах комфортно), също факта,че си позволяват да разговарят свободно, да скъсяват лесно дистанцията и да подвикват някакви неща, някои от които се радвам може би,че не разбирах...Въпреки това голяма част от тях са изключително възпитани и любезни. 
Не останах очарована и от факта,че нямаха никъде капучино, а еспресото няма и да коментирам какво беше :D (знам, че това не е голям проблем, но за човек, обичащ кафето, е ...) Единственото, което имаха бе турско кафе (което е хубаво, но не и за всекидневна консумация), имаха нес и сухо мляко... :) Друг минус беше и това,че почти навсякъде имаше само тестени изделия, дроб и сладки изкушения, които са невероятно вкусни, разбира се, но в някакъв момент човек иска да седне и да хапне една салата, супа или риба, което почти не беше възможно да се намери. :)) 

                 


            И така, това са моите преживявания и понеже доста се улисах в приказки, спирам дотук...Ше кажа само, че Истанбул е едно невероятно място, изпълнено с много красота, ориенталски дух и мистика... И си заслужава да бъде изживян и посетен. 
И все пак бях щастлива,че се прибирам у дома, защото оцених спокойствието тук...Побързах да си направя едно капучино и да остана на тишина, тъй като космополитността (по последни данни само жителите на града са 15,03 млн.) за мен е хубава, но за няколко дни, не повече. Възможността да вървя без да се блъскам в някого непрестанно и без да се вика от всички страни е приятна. А и вече обещавам,че няма да се оплаквам от нашия трафик...=) 
                      So go ahead and make the trip. Всяко пътуване си струва, защото дава възможност за преоценка. А ти посети ли Истанбул?








































                   

                   

         

понеделник, 27 ноември 2017 г.

Бъдеще или не?

     


     
       За една тема, която не е terra incognita от доста години насам...Както казва София:" Oh, Hollywood again!"- да, да, Холивуд, филми-всички ги знаем. От "Аз, роботът!" до "Трансформърс", през "Терминатор" и "Бог от машина" и всякакви други...Така де, за никого не е тайна, че идеята за изкуствения интелект е пред очите ни от години. Няма скрито-покрито, няма изненади, всичко е очаквано. 
         Естествено е човечеството да се развива, да се променя и да достига нови висоти на научни открития, изобретения, факти... Въпрос е доколко някои от нещата са ново откритие или просто са претворени и оживени.
Технологиите са помощ, отмяна, възможност и определно спестяват време, ако бъдат използвани разумно и с мярка. Монетата обаче, както винаги, има две страни, а именно- колко време губим в технологиите, колко от нашите възможности са заличили те, колко по-мързеливи сме станали и до каква степен вредят?
       Започнах със София...Сигурно се чудите коя е (не, не говоря за столицата ни, нито е София Лорен) :). София е най-новото изобретение на Hanson Robotics - за тях може да видите повече тук- http://www.hansonrobotics.com/. На сайта им може, ако ви е интересно,  да разгледате и техните роботи. Тяхното представяне е  "We bring robots to life!". София не е единствена, разбира се... Но именно нейното активиране събуди множество въпроси, коментари, противоречия, размисли и недоволства. Защо? Защото София е първият хуманоиден робот, който има човекоподобен вид, като освен изкуственият интелект е включена и анимацията, благодарение на която е постигнат ефектът с израженията и мимиките, които са досущ като човешките. Дотук чудесно...Да, новости, напредък,еволюция. Но...бурните реакции възникнаха, след като тя бе призната за гражданин на Саудитска Арабия. Любопитно, нали?
Тя не носи абая, може да се разхожда спокойно без придружител от мъжки пол, въпреки че жените, гражданки на СА- следва да носят и да имат придружители и още много други примери ( не подкрепям ограничаването на жените и техните права).
Факт е, че отскоро принц Мохамед ибн Салман разреши жените да шофират. Така де, въпрос на политика и идеи. Интересен и фактът, че мнозина кафали не са получили гражданство, макар че от години работят в Саудитска Арабия. Така де, за чии цели един робот получи така бързо гражданство и права? А хората не успяват? Къде е проблемът...? A също важен е въпросът и от правна гледна точка- при вреди кой ще носи отговорност за такива? София, роботите или техните създатели? Те правен субект ли са или не? Тези интересни въпроси  бяха обсъдени на лекция за изкуствения интелект в клуб на юриста " Теодор Пиперков".  Стоян Ставру насочва към интересен проектодоклад, който е за "препоръки до Европейската комисия относно гражданскоправните правила на роботиката на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент, в който се предлага роботите да бъдат признати за „електронни лица“ със „специфични права и отговорности“. Цялото наименование е "Draft Report with recommendations to the Commission on Civil Law Rules on Robotics (2015/2103(INL)) Committee on Legal Affairs. "Пълният текст е достъпен на следния адрес:
         Интересен е въпросът защо точно в Саудитска Арабия? Поразрових се и разбрах, че се готви един проект (да, проект-всеки си казва...о, има много вода да изтече, това са митове и т.н) на СА за модернизация и изграждане на футуристичен град. Става въпрос за град Неом. Проектът е изчислен на стойност 500 млрд. долара. Защо ви занимавам с проекти, суми и други щуротии...Отговорите оставям на вас.  Любопитно обаче е, че принцът на СА- Мохамед ибн Салман, наричан Ем Би Ес, твърди, че една от целите на проекта е да: "It hopes to be the first city where robots outnumber people.", а също и да: "It could thus create an environment optimised for drone deliveries, say, or driverless cars. Energy is to come entirely from renewable sources, thanks to an abundance of sun and wind. Everything that can be automated will be. "
И най-интересният факт  бе, че "желанието" им е да не разчитат на петрола... Така де, как, защо, кой, откога? Отново множество въпроси. Е, нека всеки сам помисли и реши за себе си. Оставям това тук, без да убеждавам, да правя генерални заключения и да давам оценки.  
        Друг парадокс за мен бе не само София, а и изобщо казусът със създаването и инвестирането в множество роботи, като мотивът е, че те ще помагат на хората, ще ги отменят и ще вършат нещата, които са свързани с автоматизация. Окей, да- определено можем смело да признаем, че няма нужда хората да осъществяват автоматизирани професии, които не развиват уменията и мисълта, а дори по мое виждане са загуба на ценно време...И колкото и клиширано да звучи "срамна работа няма". Разбира се, въпрос на гледна точка. И все пак, дали ще ни заместят само в тези професии, при положение, че научих, че един от роботите знае цели шест езика? Да, те знаят много и могат почти всичко, благодарение на създателите си, но нямат чувства и собствени мисли...И все пак?
 А също у мен се събуди и следният въпрос-"ще помагаме на човечеството", както каза София в едно свое интервю- но защо не помогнат на милионите хора по света сега?, защо не подобрят живота на хората? защо не инвестират в оцеляването, развивитието, оздравяването и улесняването им със средствата, които се влагат в усъвършенстване на изкуствения интелект? Наясно съм, че никой не е длъжен на никого с нищо, но щом навсякъде се разгласява, че мотивите са благородни - помощ и емпатия към хората, то някак звучи лицемерно. Съжалявам, може да звучи ограничено и повърхностно да говоря за развитие и инвестиции на ниво оцеляване, здраве и живот, да, това са ниски потребности на фона на развитието, подема и иновациите, които движат света, но както се казва "Всичката Мара втасала..." 
А и кой фактор е по-важният- човешкият или ...
ИЗКУСТВЕНИЯТ? :  - )


P.S. Интервютата със София може да видите както в сайта на Hanson Robotics, а също и из цялата мрежа :) 
* Ето линк към доклада и някои хубави размисли: :) 
https://www.challengingthelaw.com/biopravo/inteligentnite-roboti/