петък, 19 май 2017 г.

Bianca come il latte, rossa come il sangue*

*Бяла като мляко, червена като кръв

За книгата на Алесандро д'Авения... И някои други разсъждения...:) 

                                       Любовта на трите нара
„Веднъж един царски син седнал да обядва. Докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. Тогава казал на майка си:
— Мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.
— Ех, синко, щом е бяла, няма да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. Но търси, пък дано намериш.“
Итало Калвино, из „Италиански приказки“

"Всяко нещо е цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла. Всъщност не понасям белия цвят — той няма граници. Бели нощи, бели петна в паметта, да развееш бялото знаме, да предадеш бял лист, бял кичур в косите… А и бялото дори не е цвят. Не е нищо, също като тишината. Едно нищо без думи и без музика. Не понасям да оставам сам или в тишина, което е едно и също. От самотата усещам болка малко над стомаха или вътре в стомаха, която ме кара да яхвам раздрънкания си мотопед без спирачки (кога ли ще се наканя да го дам на ремонт?) и да обикалям напосоки, гледайки в очите срещнатите момичета, за да знам, че не съм сам. Ако някоя ме погледне, значи съществувам."

Това е само началото на книгата, която всеки може да прецени дали да прочете или не... 
Нямам за цел да правя ревю на книгата, защото не мисля, че ми се отдава... Не обичам да ми преразказват книги/ филми, както не обичам и аз да го правя, защото обикновено имаме разминавания, което е естествено. Вкусовете са субективни, пречупват се през призмата на всеки един човек по различен начин. Всеки има различен праг на чувствителност, на поносимост към определени неща, всеки преживява различно дадена история през своите възгледи, опит, ценности, предпочитания и усет за живота. Понякога едно резюме може да ни откаже изобщо да прочетем дадена книга или да изгледаме даден филм, а всъщност след това да се окажат затрогващи за нашата сетивност. Друг път ми се е случвало обратното- невероятно представяне, но разочароващо на втори поглед. Поради тази причина предпочитам да загатна, без да навлизам в конкретика, за да може всеки да прецени сам. 
Какво обаче ме развълнува в нея... 
Защо бяло? Защо червено?
В книгата бялото символизира отсъствието, самотата, празнотата, тишината, страха, загубата, лишенията, а червеното е страстта, любовта, кръвта и червените коси на Беатриче... Беатриче.;) За Лео бялото е противоположност на червеното... отсъствието на живот срещу кипящия живот, деструктивната енергия срещу градивната енергия, страхът срещу обичта...
Лео не вижда бялото у Беатриче... 
По същия начин и ние често не виждаме бялото в червеното, особено когато обичаме... Склонни сме да идеализираме хората, да забравяме, че целият живот е една комбинация от цветове. Животът е една палитра от чувства, от ситуации и изпитания. И както казва Монтен: " Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…"
А при вас кой цвят преобладава? : )


понеделник, 8 май 2017 г.

Crème Brûlée

За малките изненади.  
Яли ли сте крем брюле някога? Със сигурност. 
Но яли ли сте крем брюле в колата? А фламбирали ли са ви го в колата? Едва ли. 
Както се пее в песента на The Doors-"People are strange" -  о, да, определено. 
Така е, да, но не е ли това очарованието на живота, който би бил изключително монотонен без малките неща, онези, които са навсякъде около нас, които осмислят деня ни, които ни вдъхновяват и усмихват. Получавам обаждане, от което научавам, че трябва да слезна пред вкъщи... Защо? За да ми донесат домашно направено крем брюле. С изненада откривам, че ще трябва да се яде в колата от глинените съдчета. :) Е, винаги има първи път.... А върхът бяха кафяватa захар и запалката за  фламбиране на крема☺ Ето го и него:
Странна работа, да, и аз така реагирах.... Тези нетипчни изненади са способни да ни оправят деня.  И при мен определено беше така.... 
Да живеят изненадите. 
Осмелявайте се да проявите креативност, да покажете една друга страна от себе си, да зарадвате близките или половинката си. Повярвайте-нищо не губите... Напротив само ще спечелите- похвала, възхищение, благодарност.  Все приятни емоции...  ( с изключение на случаите, в които се е получило зле и сте го опитали-съвет: не го носете!) Този проблем го нямаше при нас :)
Признавам, беше ми леко неудобно, че не бях аз тази, която го е приготвила, но следващият път мисля да се реванширам с едно крем брюле, а защо не и с едно тирамису... :)  
Казаха ми, че някои неща са демоде или клише...
И все пак цветята, малките жестове и добрият вкус са  винаги на мода. :-) 

Ето и една рецепта за крем брюле :) *
Необходими продукти: 

     
  • 1 л течна животинска сметана 
  • 12 яйца 
  • 200 г захар 
  • 60 г кафява захар 
  • 1 ванилия
Начин на приготвяне:

  • Сметаната се загрява с бялата захар на котлона, докато се разтопи. Прибавя се и ванилията.
  • Жълтъците се отделят от белтъците и се разбиват с бъркалка.
  • Сметаната (не трябва да е гореща) се добавя при непрекъснато бъркане, през цедка, към жълтъците.

  • Сместа се налива в шоли. Слагат се в тава, налива се вода до 1/3 от формите и се пекат на водна баня в предварително загрята на 160 градуса фурна за 30 минути.
  • След като брюлето изстине се поръсва с кафявата захар и се пърли с горелка до карамелизиране.
Съвети:  Сметановата смес може да се раздели на две и да се сложи нес кафе. Това е идея, с която може да се разнообрази вкуса на десерта.

По повърхността на сместа се образуват балончета, които лесно може да отстраните като минете с горелката през тях.

*източник: "Бон Апети"

понеделник, 1 май 2017 г.

🍸Girls time🍸

За коктейлите, момичетата, момчетата, споделянето, балета и още нещо.

Кой каза коктейли? :) 

В днешното забързано ежедневие трудно успяваме да се събираме често, да излезнем и да поговорим на по чашка или без : ) И все пак, почивните дни са добър повод. Така открадваме нашето момичешко време, в което можем да обсъдим женските въпроси :D, да погледаме малко балет👗,  да изпием по един хубав Cosmopolitan🍸, едно Martini 🍒 или един свеж Bloody Mary 🍅 , да отпразнуваме два рождени дни 
накуп 🎂🎂 и да си кажем колко се обичаме 💗 . :)

Споделяйки, стигнахме до темата за споделянето... трябва ли мъжете и жените да споделят?
Колко трябват да споделят? И нормално ли е, ако единият от двамата не споделя?

Забелязала съм,че момичетата и изобщо женският пол имаме нуждата да говорим много, да изразим емоциите си, да споделяме - дали с близки, дали с приятели, дали с човека до нас. Нормално е, това ни е в природата...Но това говорене, обсъждане на всеки детайл от деня ни или на важен за нас момент, изморява хората около нас, особено мъжкия пол. От моето наблюдение това е така, защото те са много по-обрани, сдържани в емоциите си, в думите и т.н Което не означава, че не са емоционални... просто не изразяват винаги всичко, както правим по-голямата част от нас. Казва се, че "В зоната на мъжкия мозък за речта са отговорни 17% по-малко неврони, отколкото в аналогичния отдел на женския мозък", което може би е научното обяснение за нещата. От друга страна, като се замислим, знаем, че момчетата от малки не споделят толкова с родителите си, колкото едно момиче-  с майка си.
Всичко това обаче не означава, че той крие или не желае да говори... Просто трябва да намерим правилния подход. И разбира се, както има мъже, които не споделят, така има и жени, които избягват дълбоките разговори, споделянето и т.н. Хората са различни и това е ясно на всички. 
Друг е въпросът защо в някои ситуации едната половинка избира да не сподели със другата някои важни факти, тревоги, идеи и тн, а ги споделя със своя приятелка/приятел или дори с по-далечен човек. Нямам отговор, но си мисля,че понякога може би е по-лесно да споделим с по-далечен за нас човек, който не ни познава в пълнота...правим го просто, за да ни олекне. 

И все пак, споделянето е важно, то ни сближава, разрушава мостовете помежду ни, позволява ни да покажем себе си и да научим кои са хората срещу нас, с разбиране, обич и съвети :) 
"This life is for loving, sharing, learning, smiling, caring, forgiving, laughing, hugging, helping, dancing, wondering, healing, and even more loving. I choose to live life this way. I want to live my life in such a way that when I get out of bed in the morning, the devil says, 'aw shit, he's up!” -любим цитат на Стив Мараболи, осмислящ цялата ми философия за живота. : ) 
Така че, пийте една Маргарита и споделете с правилния човек! 
Cin cin!






петък, 28 април 2017 г.

За неочакваните срещи

Излизаш с една приятелка, с една идея за вечерта, но случайно към вас се присъединяват още хора, които не познаваш. Запознавате се и неочаквано се оказва, че светът е толкова малък и всички сме си познати... Без да знаем. Живеем едни под други, ходим по сходни места, имаме общи приятели... с години. Странно е как от напълно непознати до преди 10 минути, вече се оказва, че всъщност имаме толкова общо. И чудно, но се разбрахме с половин дума. 
Така де, може би затова казват, че "няма случайна срещи и случайни хора в живота ни"...Да, наистина всеки ни учи на нещо-дали добро, дали лошо... От всеки човек можем да научим по нещо, което липсва у нас, което ни е чуждо, или което притежаваме, но не сме развили като качества, умения и т.н Удивително е да се учим, да трупаме опит, знания, да виждаме примери -и хубави, и лоши. Всичко си има своята поука, която понякога ни разтърсва из основи, но от това са ражда нещо още по-хубаво. : ) 
Обожавам вечерите със старите приятели. Приятели от детските години, с които, макар и пораснали, пресъздаваме спомените, градим нови занапред 
Обожавам късните разходки, хубавите коктейли, вкусната храна и качествените срещи, с качествени хора и качествените разговори... :)

четвъртък, 27 април 2017 г.

💮💮💮 С дъх на... Люляк.💮💮💮

💮💮💮
Пролет е и всичко е разцъфнало. Навсякъде е обсипано с цветя, особено люляци - всякакви разцветки и видове. Мирисът им е упояващ. Освен това те винаги добре допълват домашния декор. Едно цвете определено променя масата, нощното шкафче...Допринася за добрата атмосфера в дома.
И все пак, нямам навик да бера цветя : ), но вчера вечерта, вървейки по "Раковска", на тротоара, точно пред "Хепи" и срешу НАТФИЗ, седеше един възрастен дядо, с цветя в ръка-люляци и лалета. Изобщо цяла градина от красота. Хубавият аромат на люляка и умилителната гледка ме привлякоха и веднага реших да си взема за вкъщи...От една страна, се зарадвах, от друга-натъжих... Човешко е. Нечовешко е, че пазарите са пълни с баби и дядовци на преклонна възраст, които се опитват да допълват пенсиите си, за да оцеляват. Не стоят там, защото им е много приятно или за да убиват свободно време... 
Така де, ако и вие минавате оттам, не поддминавайте, купете си от тях по нещо или за да зарадвате някой близък, или за да украсите дома си,  или просто, за да подпомогнете възрастните хора. :)
Ето го и нашия люляк, който определено ни придава едно цветно и ароматно начало на деня.:)
💮💮💮






вторник, 25 април 2017 г.

Въпрос на време или утопия?

Една по-различна тема... 
За проекта "Венера" и 101-годишния Жак Фреско, който е социален инженер, изобретател, футурист и дизайнер. Близкото бъдеще или една утопия? 
Основните пунктове в проекта"Венера" са:

  1. изграждане на множество свързани помежду си кръгли градове с множество високотехнологични домове, екологични превозни средства
  2. замяна на монетарната система с ресурснобазирана икономика, основаваща се на идеята всички ресурси по целия свят да се приемат кат общочовешко наследство 
  3. краят на безсмисления труд и началото на развитието на потенциала- всички монотонни и опасни професии се технологизират
  4. краят на войните-поради високия жизнен стандарт
  5. краят на политиците и началото на технокрацията 
Няма да бъда многословна, защото темата е неизчерпаема, но за по-любознателните-още за проекта може да видите в сайта https://www.thevenusproject.com/, там също е и макетът на града на  бъдещето. Има и много лекции на Жак Фреско във видео формат, а също и интервюта, статии. Добре обрисуван е проектът и в списание "Осем" брой 3, от месец март 2017г. : ) 
Подобни концепции има и футурологът Герд Леонард, който твърди, че нискоквалифицираният труд ще бъде засегнат от изкуствения интелект и роботите. Същото според него важи и за висококвалифицираните професии- лекари, адвокати и т.н. Един пример, за който се сещам, е наскоро извършената и успешна трансплантация на бъбрек на две жени... от робот.
Ето и линка с цялото интервю на Герд Леонард-
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2017/04/21/2956512_futurologut_gerd_leonard_profesiite_na_budeshteto_sa/  ;
Няма спор, че светът се развива с всяка секунда, технологиите все повече навлизат в нашия живот-за добро или лошо. Въпросът е дали тези концепции са възможни в близкото бъдеще или са една утопия. Знаем за "Утопия"-та на Мор,  антиутопията "Р.У.Р." на Чапек и etc.
И все пак и в най-лошото има малко добро, а в най-доброто – лошо. Може би такава е човешката природа.
Времето ще покаже... :) 



понеделник, 24 април 2017 г.

Silenzio*

*ит.-Тишина

В последно време съм започнала да имам непоносимост към лудницата, големите шумове, местата, препълнени с много хора....Може би е от годините.😊
Така де, започнах да предпочитам тихите места, с по-малко хора и с повече спокойствие... Телевизия пускам само с конкретна цел-за филм или предаване...Не понасям шума от рекламите и безсмисленото бучене на телевизора, макар че някои хора обожават да им стои като фон :)) Други дори спят на телевизия. Въпрос на навици и предпочитания. Общуването с хора ежедневно води до нуждата от уединение. Започнала съм да си крада все повече такива мигове, в които мога да остана насаме с мислите си. Вярно е, че когато съм в компания говоря много,та дори не спирам. :) Обичам комуникацията с точните хора, обичам глъчката и дори се смущавам от хората, които не са особено приказливи.... Но осъзнавам, че понякога е по-добре да си добър слушател или да споделиш тишината с другия  човек. А тишината е особено приятна, ако е и споделена. :)(: