понеделник, 27 ноември 2017 г.

Бъдеще или не?

     


     
       За една тема, която не е terra incognita от доста години насам...Както казва София:" Oh, Hollywood again!"- да, да, Холивуд, филми-всички ги знаем. От "Аз, роботът!" до "Трансформърс", през "Терминатор" и "Бог от машина" и всякакви други...Така де, за никого не е тайна, че идеята за изкуствения интелект е пред очите ни от години. Няма скрито-покрито, няма изненади, всичко е очаквано. 
         Естествено е човечеството да се развива, да се променя и да достига нови висоти на научни открития, изобретения, факти... Въпрос е доколко някои от нещата са ново откритие или просто са претворени и оживени.
Технологиите са помощ, отмяна, възможност и определно спестяват време, ако бъдат използвани разумно и с мярка. Монетата обаче, както винаги, има две страни, а именно- колко време губим в технологиите, колко от нашите възможности са заличили те, колко по-мързеливи сме станали и до каква степен вредят?
       Започнах със София...Сигурно се чудите коя е (не, не говоря за столицата ни, нито е София Лорен) :). София е най-новото изобретение на Hanson Robotics - за тях може да видите повече тук- http://www.hansonrobotics.com/. На сайта им може, ако ви е интересно,  да разгледате и техните роботи. Тяхното представяне е  "We bring robots to life!". София не е единствена, разбира се... Но именно нейното активиране събуди множество въпроси, коментари, противоречия, размисли и недоволства. Защо? Защото София е първият хуманоиден робот, който има човекоподобен вид, като освен изкуственият интелект е включена и анимацията, благодарение на която е постигнат ефектът с израженията и мимиките, които са досущ като човешките. Дотук чудесно...Да, новости, напредък,еволюция. Но...бурните реакции възникнаха, след като тя бе призната за гражданин на Саудитска Арабия. Любопитно, нали?
Тя не носи абая, може да се разхожда спокойно без придружител от мъжки пол, въпреки че жените, гражданки на СА- следва да носят и да имат придружители и още много други примери ( не подкрепям ограничаването на жените и техните права).
Факт е, че отскоро принц Мохамед ибн Салман разреши жените да шофират. Така де, въпрос на политика и идеи. Интересен и фактът, че мнозина кафали не са получили гражданство, макар че от години работят в Саудитска Арабия. Така де, за чии цели един робот получи така бързо гражданство и права? А хората не успяват? Къде е проблемът...? A също важен е въпросът и от правна гледна точка- при вреди кой ще носи отговорност за такива? София, роботите или техните създатели? Те правен субект ли са или не? Тези интересни въпроси  бяха обсъдени на лекция за изкуствения интелект в клуб на юриста " Теодор Пиперков".  Стоян Ставру насочва към интересен проектодоклад, който е за "препоръки до Европейската комисия относно гражданскоправните правила на роботиката на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент, в който се предлага роботите да бъдат признати за „електронни лица“ със „специфични права и отговорности“. Цялото наименование е "Draft Report with recommendations to the Commission on Civil Law Rules on Robotics (2015/2103(INL)) Committee on Legal Affairs. "Пълният текст е достъпен на следния адрес:
         Интересен е въпросът защо точно в Саудитска Арабия? Поразрових се и разбрах, че се готви един проект (да, проект-всеки си казва...о, има много вода да изтече, това са митове и т.н) на СА за модернизация и изграждане на футуристичен град. Става въпрос за град Неом. Проектът е изчислен на стойност 500 млрд. долара. Защо ви занимавам с проекти, суми и други щуротии...Отговорите оставям на вас.  Любопитно обаче е, че принцът на СА- Мохамед ибн Салман, наричан Ем Би Ес, твърди, че една от целите на проекта е да: "It hopes to be the first city where robots outnumber people.", а също и да: "It could thus create an environment optimised for drone deliveries, say, or driverless cars. Energy is to come entirely from renewable sources, thanks to an abundance of sun and wind. Everything that can be automated will be. "
И най-интересният факт  бе, че "желанието" им е да не разчитат на петрола... Така де, как, защо, кой, откога? Отново множество въпроси. Е, нека всеки сам помисли и реши за себе си. Оставям това тук, без да убеждавам, да правя генерални заключения и да давам оценки.  
        Друг парадокс за мен бе не само София, а и изобщо казусът със създаването и инвестирането в множество роботи, като мотивът е, че те ще помагат на хората, ще ги отменят и ще вършат нещата, които са свързани с автоматизация. Окей, да- определено можем смело да признаем, че няма нужда хората да осъществяват автоматизирани професии, които не развиват уменията и мисълта, а дори по мое виждане са загуба на ценно време...И колкото и клиширано да звучи "срамна работа няма". Разбира се, въпрос на гледна точка. И все пак, дали ще ни заместят само в тези професии, при положение, че научих, че един от роботите знае цели шест езика? Да, те знаят много и могат почти всичко, благодарение на създателите си, но нямат чувства и собствени мисли...И все пак?
 А също у мен се събуди и следният въпрос-"ще помагаме на човечеството", както каза София в едно свое интервю- но защо не помогнат на милионите хора по света сега?, защо не подобрят живота на хората? защо не инвестират в оцеляването, развивитието, оздравяването и улесняването им със средствата, които се влагат в усъвършенстване на изкуствения интелект? Наясно съм, че никой не е длъжен на никого с нищо, но щом навсякъде се разгласява, че мотивите са благородни - помощ и емпатия към хората, то някак звучи лицемерно. Съжалявам, може да звучи ограничено и повърхностно да говоря за развитие и инвестиции на ниво оцеляване, здраве и живот, да, това са ниски потребности на фона на развитието, подема и иновациите, които движат света, но както се казва "Всичката Мара втасала..." 
А и кой фактор е по-важният- човешкият или ...
ИЗКУСТВЕНИЯТ? :  - )


P.S. Интервютата със София може да видите както в сайта на Hanson Robotics, а също и из цялата мрежа :) 
* Ето линк към доклада и някои хубави размисли: :) 
https://www.challengingthelaw.com/biopravo/inteligentnite-roboti/

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Кафе с дъх на есен.🍁☕🍁



След дълго отсъствие е време за нова статия, вдъхновена от доброто кафе, любопитните методи за филтрация и за приготвяне на кафе, есента и още нещо...:) 









Лабораторният експеримент е проведен в "FROM BARISTA COFFEE AND MORE". 

Това, което избрахме да ви покажем, е един метод за приготвяне на кафе, който е доста популярен, макар че е  считан за вид кафе, а именно:





Джезве или кафе на пясък, т. нар ибрик или турско кафе



На първо място, за хубаво ибрик кафе, е необходимо кафето да е много фино смляно. След което, както традицията повелява,  то се приготвя на пясък, който се загрява до определена температура.  След това кафето се затопля и започва да кипи.










Суеверието гласи, че утайката може да бъде използвана за разчитане на бъдещето, като чашата трябва да се обърне и по образувалата се картина се тълкува. :)) 
Кафето, което използвахме,  е прясно изпечено и е сто процента арабика. Видът  е COLОMBIA SUPREMO.
На мен лично като вкус ибрикът много ми допада. Някои го сервират с локум или с баклава.:))) 





Вторият метод за приготвяне на кафе е чрез филтрацията, наречена Вакуум кана(vacuum pot)-сифон за кафе.




Най-напред се загрява каната с вода, след което тя се налива в долния съд, запалва се спиртната лампа и после се поставя кафе в горния съд. Целта е водата от долния съд да се затопли и по тръбичката да премине в горната част на уреда, където е сипано смляното кафе. Когато долният съд се изпразни и всичко се събира в горния, махаме съда с течен спирт. В резултат на вакуума, който се получава след спирането на нагревателя, готовото кафе слиза по тръбичката в долния съд.

Имахме доста забавна случка с това наименование, като го чух за пръв път, тъй като чувах само  "пот" или "два компота" ...😃  
Интересен факт е, че първоначалният патент е записан под името МАДАМ ДЖИЙН РИШАР. Предимствата на този метод е, че той осигурява идеална екстракция и температура на всяко кафе, а също и че кафето няма достъп до метал, тъй като уредът е изцяло стъклен.

Хората, които разбират от кафе, смятат, че този метод е най-добрият за извличане на екстракт от кафе. Ние използвахме прясно изпечено кафе, сто процента арабика. Видът е ETHIOPIA YIRGACHEFFE.

На мен лично тази филтрация не ми допадна, тъй като е с особен вкус- кисел, горчив и натрапчив...  Може би проблемът е, че по начало не обичам филтрации, но се твърди, че е за ценители. :))  




Ta..изводът е пийте хубаво кафе и се обичайте :D 


ALL YOU NEED IS L💗VE AND A CUP OF C☕FFEE ! 


P.S. 😃
С любезното съдействие на Станислав Стоилов-Стенли и Николай Григоров-Ники...<3



сряда, 26 юли 2017 г.

За една нова страст :)

*Предварително искам да кажа,че нямам големи познания в сферата на катеренето и по-специално в терминологията, така че може да има някои не много точни неща.. 
И все пак, надявам се да успея да ви предам атмосферата и свободния дух на стенното катерене...



Катеренето...
Само по стени, разбира се! :)
И то за начиниещи...

Отидох на шега, като до последно се чудих да влезна или да не влезна... И изобщо дали да посетя Walltopia или  Funtopia. Когато съм гледала снимки и клипове винаги ми се е струвало изключително лесно, нещата обаче на място не стоят така. Започнах с Funtopia, тъй като прецених, че Walltopia e за напреднали...от една страна, защото стените са до 19 метра, а от друга-защото са под наклон. Това във Funtopia не е така, което позволява спокойно на един начинаещ да се запознае със стенното катерене и да му се наслади максимално. Друго предимство на Funtopia е, че хората са малко, което, особено ако сте за пръв път, ще ви предразположи, особено ако сте от по-притеснителните, тъй като в Walltopia има много ентусиасти и то напреднали, което може да ви притесни. :)





В крайна сметка влезнах, сложиха ми екипировка и ми пуснаха едно видео с информация за новаци:). После имах един час за катерене на воля, като стените са различни по трудност, височина, вид, визия-някои от тях предразполагат за катерене от деца, тъй като са много цветни, с много животни, цветя и т.н  Други са и за пораснали :)  и на пръв поглед са много лесни, но... Не..Катеренето не е лесна работа...Да,  знам,че изглежда като A B C да изкачиш една права стена, но има уловка-изисква се сила в цялото тяло-както в ръцете, така и в краката, а също и  баланс, стабилност, смелост и най-вече положителна психическа нагласа, тъй като... това, което ни отказва е не толкова липсата на физическа възможност, а наличието на страх. Той ни възпира да изкачим един връх и в буквален, и в преносен смисъл. А също и гледката отгоре, страхът от това...как ще слезнем? ами ако паднем? ами ако се нараним?... Тук това не е проблем, тъй като всеки е обезопасен.
Другото затруднение, което срещнах беше една от стените, която прилича на стена със зъбни колела, които се въртят на всяка стъпка, което правеше почти невъзможно изкачването, макар че едно малко момиче изкачи половината от стената, докато не падна... каза, че това е 10-ият й опит...и все пак почти е успяла :)  Та..няма нищо трудно, въпрос на тренировка, желание и психика.
От майтап обаче...катеренето стана хоби и дори страст...Адреналинът е неописуем. Така реших да започна да посещавам често залата...а след време може би ще премина и към Walltopia, но на този етап Funtopia ми е достатъчна както за тренировка, така и за забавление. Fun-ът е основното заради което ходя...  Не случайно е FUNtopia :). Времето минава неусетно и никога не стига, за жалост...Освен че е изключително весело, катеренето е и супер зареждащо и изпотяващо, включва се всяко мускулче, което те тонизира за дни наред.

Залата е изключително приятна, има душове и съблекални...определно е инвестирано много, както трябва и да бъде. Така че моят съвет е, ако сте начинаещи да опитате първо там, а след това да се пуснете в дълбоките води. :)
Aко катеренето не е вашето, пробвайте FUNTOPIA NINJA- пълна с трамплини, там са и халките и всички останали препятствия, които ще изпитат волята ви, с т.нар Ninja Course по модела на играта "Ninja Warrior".


За всекиго по нещо... :)