вторник, 24 април 2018 г.

Çok Güzel 🇹🇷


         За Истанбул или както се пее в една песен "So, Take me back to Constantinople...Istanbul was Constantinople. Now it's Istanbul, not Constantinople. "  






Един прекрасен град на много история, култура, красота, мистика, странности и парадокси.
Реших да напиша тази статия за хората, които все още не са посещавали този град, но им предстои, и за всички, които имат интерес към него. 
         За пръв път посетих Истанбул преди 7 години, когато бях доста по-малка. Тогава бях предимно на изключително туристическите места, виждах само най-хубавото от града-розовата страна. Днес, когато са минали 7 години, определено съм променена, вероятно и градът, но определено го видях през друга призма. Стори ми се отново толкова красив и любопитен, но сега посетих и други места, много от които и нетипични за туриста. Части, които разкриват обратната страна на монетата- беднотия, срутени постройки, хаус. 


           Парадоксът за мен беше,че Истанбул, от една страна, излъчва изключителен порядък, чистота, подреденост, желязна дисциплина у хората по отношение на работата им, часовото работно време, чистенето рано, рано пред всеки дюкян-и сутрин, и вечер. Мъжете са изключително работливи и устремени да си продадат стоката. Видях невероятната инфраструктура, страхотните поддържани градини и паркове. И се питам дори за какво им е да се присъединяват към ЕС? :)  За мен те имат добра социална политика- доколкото съм запозната, пенсиите им са 100 % от трудовото им възнаграждение, по отношение на здравните-те се осигуряват от държавата и за пенсионери (+лекарствата им), и за деца до 18-г. възраст. 
От друга страна обаче- този порядкък ми се струваше на моменти изкуствено привнесен, тъй като в други отношения цареше невероятен хаус, което за мен бе непонятно. Хората изглеждат изключително припряни, забързани и без всякаква капка търпимост, особено на пътя...задръстванията са невероятни, няма правила, червеното е нашето зелено и за коли, и за пешеходци...Никой не отстъпва, никой не изчаква никого. Из магазините се раздават плесници зад врата от старшите работници, в случай,че младшият не успее да продаде стоката.  В ресторантите някои мъже хранят жените си, в магазините за дрехи някои съпрузи избираха дрехи на съпругите си по техен вкус. Не желая да давам мнение кое е добре и зле, въпрос на култура,а това е тяхната и не бих критикувала, защото мисля, че следва да се уважават традициите и разбиранията на всяка култура. Затова и всички хора сме различни, което е хубавото.
            Има много забележителности, които трябва да бъдат посетени- като църквата "Св.Стефан", Синята джамия, "Св. София", Йеребатан базиликата, дворецът Долмабахче, Топкапъ, Босфора, Капалъ, Египетският пазар, дворецът Ихламур и много други.
               Зававеденията им също са чудни. Препоръчвам кафенето"Пиер Лоти", пълно с люляци, хубаватa сладкарница, датираща от 1864г -"Hafiz Mustafa", където обслужването е на отлично ниво, а храната, чаят и кафето, както трябва. Харесахме си и един много приятен кафе-ресторант с омайна гледка- "Sefa-i Hurrem", което е много близко до Капалъ. 
Друго подобно, което отново е с невероятна гледка, е това в "Seven hills hotel", до което обаче нямахме време да стигнем. То отново е на много удобно място-на 3 минути от "Св.София" и Синята джамия. Но от снимки и препоръки знам, че е страхотно. 


Паркът Емирган  пък е истински пример за  поддържан парк, пъстър и изпълнен с всякакви сортове растения, лебеди, фламингота и други фигури, изработени от растения...Местните бяха насядали по дървени пейки с маси,  устройвайки си пикник с цели кошници, пълни с храна (някои дори носеха тавите и тенджерите с готвеното от вкъщи:D), термоси, книги и какво ли още не...Цели семейства, младежи и чужденци. Имаше и много сватби на това място, вероятно поради неговата пищност и красота. И много други...


             Нещата, които не ми харесаха в Истанбул са ужасният трафик, нетърпимостта на хората, липсата на правила в това отношение, постоянните мъжки погледи :D (знам,че винаги е било така при тях, но въпреки това не се чуствах комфортно), също факта,че си позволяват да разговарят свободно, да скъсяват лесно дистанцията и да подвикват някакви неща, някои от които се радвам може би,че не разбирах...Въпреки това голяма част от тях са изключително възпитани и любезни. 
Не останах очарована и от факта,че нямаха никъде капучино, а еспресото няма и да коментирам какво беше :D (знам, че това не е голям проблем, но за човек, обичащ кафето, е ...) Единственото, което имаха бе турско кафе (което е хубаво, но не и за всекидневна консумация), имаха нес и сухо мляко... :) Друг минус беше и това,че почти навсякъде имаше само тестени изделия, дроб и сладки изкушения, които са невероятно вкусни, разбира се, но в някакъв момент човек иска да седне и да хапне една салата, супа или риба, което почти не беше възможно да се намери. :)) 

                 


            И така, това са моите преживявания и понеже доста се улисах в приказки, спирам дотук...Ше кажа само, че Истанбул е едно невероятно място, изпълнено с много красота, ориенталски дух и мистика... И си заслужава да бъде изживян и посетен. 
И все пак бях щастлива,че се прибирам у дома, защото оцених спокойствието тук...Побързах да си направя едно капучино и да остана на тишина, тъй като космополитността (по последни данни само жителите на града са 15,03 млн.) за мен е хубава, но за няколко дни, не повече. Възможността да вървя без да се блъскам в някого непрестанно и без да се вика от всички страни е приятна. А и вече обещавам,че няма да се оплаквам от нашия трафик...=) 
                      So go ahead and make the trip. Всяко пътуване си струва, защото дава възможност за преоценка. А ти посети ли Истанбул?