събота, 5 май 2018 г.

Разсъждения...

За слабостта и силата

Случвало ли ви се е да сте с хора, които постоянно се оплакват за съдбата си или постоянно да ви натякват, че сте късметлии? А случвало ли ви се е някой да ви харесва, да е около вас, да иска да е с вас, но вие да не изпитвате нищо повече към този човек, освен жал... Такова съжаление, което е породено от думите му за определени обстоятелства от живота му. Има такива хора...техните тъжни истории са лайтмотив на всеки разговор, карат ви да се чувствате се сякаш сте им длъжни за нещо или сте виновни за съдбата им?! 
Това са хора, които изпозлват своите съдби, за да събудят някакви чувства у другите-чувства на съжаление, съчувствие и дори обич (no way).
                                                      Защо го правят?
Не знам, със сигурност е тежко и трудно, но винаги бих помогнала и съм насреща като човек и като приятел. Но също знам, че тъжни съдби и проблеми има всеки, разбира се, нечии са по-тежки от други... 
И все пак трябва ли да бъдат оръжие за спечелване на битки, които може би са изначално загубени, а може би подходът е грешен и погубват и малката възможност?!
Искреността е висше благо и истината е най-хубавото, макар и понякога грозна, но дали е нужно тези истини да се превърщат в оправдание и средство?!
Чувствтителността е прекрасна, защото ни прави хора, позволява ни да усещаме всичко тук и сега. Проблемът е, че понякога ни е трудно да отблъснем даден човек или да прекратим дадена връзка само от жал към отсрещния човек. Трябва ли да е така? Категорично не... 
Такава връзка е безпочвена, лишена от смисъл и съдържание. Няма по-отблъскващо от мъж, който мрънка, оплаква се непрестанно или се опитва да спечели дивиденти, стъпвайки изначално на тази основа.
Няма по-красиво от споделянето, от това да видиш човек и силен, и слаб, каквато е природата на всички хора. Не е срамно да се плаче, не е срамно да ти е трудно, не е срамно да страдаш, не е срамно да споделяш...СРАМНО е да си ПОСТОЯНЕН МРЪНКАЧ. 
Не  може да очакваш, че един човек ще е с теб заради тъжната ти история, не можеш да очакваш, че той ти е длъжен, не може да печелиш битки с оправдания, не можеш да изискваш внимание заради съдбата си. 
Можеш да очакваш ответност заради това, което си сега, можеш да получиш обич, поради  уменията и отношението ти към живота, хората, Човека. 
Споделяй, разкривай и доверявай и в силни моменти и в слабости. Тайните не са красиви. Несподелянето е липса. Но не изисквай, не задължавай и не използвай слабостите си. 

Използвай само "силата", за да достигнеш до конкретния човек и до дадена дестинация от твоето  житейско пътуване...: )