Bianca come il latte, rossa come il sangue*

*Бяла като мляко, червена като кръв

За книгата на Алесандро д'Авения... И някои други разсъждения...:) 

                                       Любовта на трите нара

„Веднъж един царски син седнал да обядва. Докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. Тогава казал на майка си:

— Мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.

— Ех, синко, щом е бяла, няма да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. Но търси, пък дано намериш.“

Итало Калвино, из „Италиански приказки“

"Всяко нещо е цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла. Всъщност не понасям белия цвят — той няма граници. Бели нощи, бели петна в паметта, да развееш бялото знаме, да предадеш бял лист, бял кичур в косите… А и бялото дори не е цвят. Не е нищо, също като тишината. Едно нищо без думи и без музика. Не понасям да оставам сам или в тишина, което е едно и също. От самотата усещам болка малко над стомаха или вътре в стомаха, която ме кара да яхвам раздрънкания си мотопед без спирачки (кога ли ще се наканя да го дам на ремонт?) и да обикалям напосоки, гледайки в очите срещнатите момичета, за да знам, че не съм сам. Ако някоя ме погледне, значи съществувам."

Това е само началото на книгата, която всеки може да прецени дали да прочете или не... 

Нямам за цел да правя ревю на книгата, защото не мисля, че ми се отдава... Не обичам да ми преразказват книги/ филми, както не обичам и аз да го правя, защото обикновено имаме разминавания, което е естествено. Вкусовете са субективни, пречупват се през призмата на всеки един човек по различен начин. Всеки има различен праг на чувствителност, на поносимост към определени неща, всеки преживява различно дадена история през своите възгледи, опит, ценности, предпочитания и усет за живота. Понякога едно резюме може да ни откаже изобщо да прочетем дадена книга или да изгледаме даден филм, а всъщност след това да се окажат затрогващи за нашата сетивност. Друг път ми се е случвало обратното- невероятно представяне, но разочароващо на втори поглед. Поради тази причина предпочитам да загатна, без да навлизам в конкретика, за да може всеки да прецени сам. 

Какво обаче ме развълнува в нея... 

Защо бяло? Защо червено?

В книгата бялото символизира отсъствието, самотата, празнотата, тишината, страха, загубата, лишенията, а червеното е страстта, любовта, кръвта и червените коси на Беатриче... Беатриче.;) За Лео бялото е противоположност на червеното... отсъствието на живот срещу кипящия живот, деструктивната енергия срещу градивната енергия, страхът срещу обичта...

Лео не вижда бялото у Беатриче... 

По същия начин и ние често не виждаме бялото в червеното, особено когато обичаме... Склонни сме да идеализираме хората, да забравяме, че целият живот е една комбинация от цветове. Животът е една палитра от чувства, от ситуации и изпитания. И както казва Монтен: " Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…"

А при вас кой цвят преобладава? : )