Бъдеще или не?

     


     
       За една тема, която не е terra incognita от доста години насам...Както казва София:" Oh, Hollywood again!"- да, да, Холивуд, филми-всички ги знаем. От "Аз, роботът!" до "Трансформърс", през "Терминатор" и "Бог от машина" и всякакви други...Така де, за никого не е тайна, че идеята за изкуствения интелект е пред очите ни от години. Няма скрито-покрито, няма изненади, всичко е очаквано. 

         Естествено е човечеството да се развива, да се променя и да достига нови висоти на научни открития, изобретения, факти... Въпрос е доколко някои от нещата са ново откритие или просто са претворени и оживени.
Технологиите са помощ, отмяна, възможност и определно спестяват време, ако бъдат използвани разумно и с мярка. Монетата обаче, както винаги, има две страни, а именно- колко време губим в технологиите, колко от нашите възможности са заличили те, колко по-мързеливи сме станали и до каква степен вредят?

       Започнах със София...Сигурно се чудите коя е (не, не говоря за столицата ни, нито е София Лорен) :). София е най-новото изобретение на Hanson Robotics - за тях може да видите повече тук- http://www.hansonrobotics.com/. На сайта им може, ако ви е интересно,  да разгледате и техните роботи. Тяхното представяне е  "We bring robots to life!". София не е единствена, разбира се... Но именно нейното активиране събуди множество въпроси, коментари, противоречия, размисли и недоволства. Защо? Защото София е първият хуманоиден робот, който има човекоподобен вид, като освен изкуственият интелект е включена и анимацията, благодарение на която е постигнат ефектът с израженията и мимиките, които са досущ като човешките. Дотук чудесно...Да, новости, напредък,еволюция. Но...бурните реакции възникнаха, след като тя бе призната за гражданин на Саудитска Арабия. Любопитно, нали?
Тя не носи абая, може да се разхожда спокойно без придружител от мъжки пол, въпреки че жените, гражданки на СА- следва да носят и да имат придружители и още много други примери ( не подкрепям ограничаването на жените и техните права).
Факт е, че отскоро принц Мохамед ибн Салман разреши жените да шофират. Така де, въпрос на политика и идеи. Интересен и фактът, че мнозина кафали не са получили гражданство, макар че от години работят в Саудитска Арабия. Така де, за чии цели един робот получи така бързо гражданство и права? А хората не успяват? Къде е проблемът...? A също важен е въпросът и от правна гледна точка- при вреди кой ще носи отговорност за такива? София, роботите или техните създатели? Те правен субект ли са или не? Тези интересни въпроси  бяха обсъдени на лекция за изкуствения интелект в клуб на юриста " Теодор Пиперков".  Стоян Ставру насочва към интересен проектодоклад, който е за "препоръки до Европейската комисия относно гражданскоправните правила на роботиката на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент, в който се предлага роботите да бъдат признати за „електронни лица“ със „специфични права и отговорности“. Цялото наименование е "Draft Report with recommendations to the Commission on Civil Law Rules on Robotics (2015/2103(INL)) Committee on Legal Affairs. "Пълният текст е достъпен на следния адрес:

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-%2F%2FEP%2F%2FNONSGML%2BCOMPARL%2BPE-582.443%2B01%2BDOC%2BPDF%2BV0%2F%2FEN. 

         Интересен е въпросът защо точно в Саудитска Арабия? Поразрових се и разбрах, че се готви един проект (да, проект-всеки си казва...о, има много вода да изтече, това са митове и т.н) на СА за модернизация и изграждане на футуристичен град. Става въпрос за град Неом. Проектът е изчислен на стойност 500 млрд. долара. Защо ви занимавам с проекти, суми и други щуротии...Отговорите оставям на вас.  Любопитно обаче е, че принцът на СА- Мохамед ибн Салман, наричан Ем Би Ес, твърди, че една от целите на проекта е да: "It hopes to be the first city where robots outnumber people.", а също и да: "It could thus create an environment optimised for drone deliveries, say, or driverless cars. Energy is to come entirely from renewable sources, thanks to an abundance of sun and wind. Everything that can be automated will be. "
И най-интересният факт  бе, че "желанието" им е да не разчитат на петрола... Така де, как, защо, кой, откога? Отново множество въпроси. Е, нека всеки сам помисли и реши за себе си. Оставям това тук, без да убеждавам, да правя генерални заключения и да давам оценки.  

        Друг парадокс за мен бе не само София, а и изобщо казусът със създаването и инвестирането в множество роботи, като мотивът е, че те ще помагат на хората, ще ги отменят и ще вършат нещата, които са свързани с автоматизация. Окей, да- определено можем смело да признаем, че няма нужда хората да осъществяват автоматизирани професии, които не развиват уменията и мисълта, а дори по мое виждане са загуба на ценно време...И колкото и клиширано да звучи "срамна работа няма". Разбира се, въпрос на гледна точка. И все пак, дали ще ни заместят само в тези професии, при положение, че научих, че един от роботите знае цели шест езика? Да, те знаят много и могат почти всичко, благодарение на създателите си, но нямат чувства и собствени мисли...И все пак?
 А също у мен се събуди и следният въпрос-"ще помагаме на човечеството", както каза София в едно свое интервю- но защо не помогнат на милионите хора по света сега?, защо не подобрят живота на хората? защо не инвестират в оцеляването, развивитието, оздравяването и улесняването им със средствата, които се влагат в усъвършенстване на изкуствения интелект? Наясно съм, че никой не е длъжен на никого с нищо, но щом навсякъде се разгласява, че мотивите са благородни - помощ и емпатия към хората, то някак звучи лицемерно. Съжалявам, може да звучи ограничено и повърхностно да говоря за развитие и инвестиции на ниво оцеляване, здраве и живот, да, това са ниски потребности на фона на развитието, подема и иновациите, които движат света, но както се казва "Всичката Мара втасала..." 
А и кой фактор е по-важният- човешкият или ...
ИЗКУСТВЕНИЯТ? :  - )


P.S. Интервютата със София може да видите както в сайта на Hanson Robotics, а също и из цялата мрежа :) 
* Ето линк към доклада и някои хубави размисли: :) 
https://www.challengingthelaw.com/biopravo/inteligentnite-roboti/

Кафе с дъх на есен.🍁☕🍁

След дълго отсъствие е време за нова статия, вдъхновена от доброто кафе, любопитните методи за филтрация и за приготвяне на кафе, есента и още нещо...:) 

Лабораторният експеримент е проведен в "FROM BARISTA COFFEE AND MORE". 

Това, което избрахме да ви покажем, е един метод за приготвяне на кафе, който е доста популярен, макар че е  считан за вид кафе, а именно:

Джезве или кафе на пясък, т. нар ибрик или турско кафе

На първо място, за хубаво ибрик кафе, е необходимо кафето да е много фино смляно. След което, както традицията повелява,  то се приготвя на пясък, който се загрява до определена температура.  След това кафето се затопля и започва да кипи.

Суеверието гласи, че утайката може да бъде използвана за разчитане на бъдещето, като чашата трябва да се обърне и по образувалата се картина се тълкува. :)) 

Кафето, което използвахме,  е прясно изпечено и е сто процента арабика. Видът  е COLОMBIA SUPREMO.

На мен лично като вкус ибрикът много ми допада. Някои го сервират с локум или с баклава.:))) 

Вторият метод за приготвяне на кафе е чрез филтрацията, наречена Вакуум кана(vacuum pot)-сифон за кафе.

Най-напред се загрява каната с вода, след което тя се налива в долния съд, запалва се спиртната лампа и после се поставя кафе в горния съд. Целта е водата от долния съд да се затопли и по тръбичката да премине в горната част на уреда, където е сипано смляното кафе. Когато долният съд се изпразни и всичко се събира в горния, махаме съда с течен спирт. В резултат на вакуума, който се получава след спирането на нагревателя, готовото кафе слиза по тръбичката в долния съд.

Имахме доста забавна случка с това наименование, като го чух за пръв път, тъй като чувах само  "пот" или "два компота" ...😃  

Интересен факт е, че първоначалният патент е записан под името МАДАМ ДЖИЙН РИШАР. Предимствата на този метод е, че той осигурява идеална екстракция и температура на всяко кафе, а също и че кафето няма достъп до метал, тъй като уредът е изцяло стъклен.

Хората, които разбират от кафе, смятат, че този метод е най-добрият за извличане на екстракт от кафе. Ние използвахме прясно изпечено кафе, сто процента арабика. Видът е ETHIOPIA YIRGACHEFFE.

На мен лично тази филтрация не ми допадна, тъй като е с особен вкус- кисел, горчив и натрапчив...  Може би проблемът е, че по начало не обичам филтрации, но се твърди, че е за ценители. :))  

Ta..изводът е пийте хубаво кафе и се обичайте :D 

ALL YOU NEED IS L💗VE AND A CUP OF C☕FFEE ! 

P.S. 😃
С любезното съдействие на Станислав Стоилов-Стенли и Николай Григоров-Ники...<3

За една нова страст :)

*Предварително искам да кажа,че нямам големи познания в сферата на катеренето и по-специално в терминологията, така че може да има някои не много точни неща.. 
И все пак, надявам се да успея да ви предам атмосферата и свободния дух на стенното катерене...

Катеренето...

Само по стени, разбира се! :)

И то за начиниещи...

Отидох на шега, като до последно се чудих да влезна или да не влезна... И изобщо дали да посетя Walltopia или  Funtopia. Когато съм гледала снимки и клипове винаги ми се е струвало изключително лесно, нещата обаче на място не стоят така. Започнах с Funtopia, тъй като прецених, че Walltopia e за напреднали...от една страна, защото стените са до 19 метра, а от друга-защото са под наклон. Това във Funtopia не е така, което позволява спокойно на един начинаещ да се запознае със стенното катерене и да му се наслади максимално. Друго предимство на Funtopia е, че хората са малко, което, особено ако сте за пръв път, ще ви предразположи, особено ако сте от по-притеснителните, тъй като в Walltopia има много ентусиасти и то напреднали, което може да ви притесни. :)

В крайна сметка влезнах, сложиха ми екипировка и ми пуснаха едно видео с информация за новаци:). После имах един час за катерене на воля, като стените са различни по трудност, височина, вид, визия-някои от тях предразполагат за катерене от деца, тъй като са много цветни, с много животни, цветя и т.н  Други са и за пораснали :)  и на пръв поглед са много лесни, но... Не..Катеренето не е лесна работа...Да,  знам,че изглежда като A B C да изкачиш една права стена, но има уловка-изисква се сила в цялото тяло-както в ръцете, така и в краката, а също и  баланс, стабилност, смелост и най-вече положителна психическа нагласа, тъй като... това, което ни отказва е не толкова липсата на физическа възможност, а наличието на страх. Той ни възпира да изкачим един връх и в буквален, и в преносен смисъл. А също и гледката отгоре, страхът от това...как ще слезнем? ами ако паднем? ами ако се нараним?... Тук това не е проблем, тъй като всеки е обезопасен.

Другото затруднение, което срещнах беше една от стените, която прилича на стена със зъбни колела, които се въртят на всяка стъпка, което правеше почти невъзможно изкачването, макар че едно малко момиче изкачи половината от стената, докато не падна... каза, че това е 10-ият й опит...и все пак почти е успяла :)  Та..няма нищо трудно, въпрос на тренировка, желание и психика.

От майтап обаче...катеренето стана хоби и дори страст...Адреналинът е неописуем. Така реших да започна да посещавам често залата...а след време може би ще премина и към Walltopia, но на този етап Funtopia ми е достатъчна както за тренировка, така и за забавление. Fun-ът е основното заради което ходя...  Не случайно е FUNtopia :). Времето минава неусетно и никога не стига, за жалост...Освен че е изключително весело, катеренето е и супер зареждащо и изпотяващо, включва се всяко мускулче, което те тонизира за дни наред.

Залата е изключително приятна, има душове и съблекални...определно е инвестирано много, както трябва и да бъде. Така че моят съвет е, ако сте начинаещи да опитате първо там, а след това да се пуснете в дълбоките води. :)
Aко катеренето не е вашето, пробвайте FUNTOPIA NINJA- пълна с трамплини, там са и халките и всички останали препятствия, които ще изпитат волята ви, с т.нар Ninja Course по модела на играта "Ninja Warrior".


За всекиго по нещо... :) 

🍳 Английски мъфини и яйца Бенедикт със сос Холандез🍳

За една на пръв поглед не толкова интригуваща, а всъщност изключително интересна, трудоемка и вкусна рецепта, след която ще бъдете заринати в посуда, но резултатът си струва. И така.. това са прочутите 🍳 яйца Бенедикт, поляти със сос Холандез, върху току-що изпечена питка или още т.нар. английски мъфин.🍳 За човек, който няма време, е най-добре да си купи готови земели, но аз предпочетох да ги направя от-до или изобщо да не ги правя :))

Най-напред нужните продукти за 7 мъфина (съставките са според броя мъфини, които искате да направите): 

За мъфините-

1) 1/2 чаени чаши брашно 2) царевичен/пшеничен грис за поръсване 3) 1 с.л. мая 4) 1 с.л. масло (или още много...според Джулия Чайлд и нейната прочута книга, а също и филма "Julie & Julia", който я обрисува доста хумористично с помощта на Мерил Стрийп- "маслото никога не е в повече и храната с масло винаги е по-вкусна"... :) ) 5) 150 мл. топла вода 6) 1. ч. л. сол ;

За соса-

1)  4 жълтъка 2) 10 мл. лимонов сок 3) едно пакетче -125гр. разтопено масло 4) 1 ч.л сол 5) 1 ч.л червен пипер;

За поширането на яйцата-

1) 7 яйца (по 1 за всеки мъфин) 2) вряща тенджера с вода 3) 1 ч.л оцет;

  

За добавка (според вкуса)-

1) бекон/ шунка/ прошуто (според броя на мъфините) 2) домати  

1.Мъфините

Аз най-напред си разтворих маята с топлата вода в купичка, след което ги оставих за около 5 минути на топло място. После в купа смесих брашното със солта, маслото и маята, като след това ги омесих. На набрашнен плот прехвърлих тестото и го доомесих, като после го оставих да втасва на топло в купа, намазана с масло и го покрих с фолио. След един час, втасалото тесто го поставих на плота отново, който този път е поръсен с гриса. Тестото го разделих на 7 топчета в моя случай, които ги поставих в голяма купа, поръсена с грис и отдолу, и отгоре. Покрих ги с кърпа и отново ги оставих да втасват за 20 минути.  После, когато бяха готови, ги сложих на нагорещен на слаб огън тиган без мазнина и ги похлупих с капак (ако нямате такъв тиган, може би е по-добре да ги изпечете на фурна с вентилатор).  На тигана ги обръшах отгоре и отдолу- не съм засичала време, гледах на око :)  Та...Изборът е ваш! 

2. Сос Холандез

Най-напред взех една малка тенджера, в която налях вода, вътре сложих купа, която подбрах, така че да не докосва водата. В нея се прави соса на водна баня. Отделих 4 жълтъка от белтъците им и ги поставих в купата, разбърках и след това прибавих постепенно разтопеното масло, лимоновия сок, солта и червения пипер. И така продължавате да бъркате бързо, докато не се сгъсти и не започне да прилича на разтопен чедър, но е по-вкусен :)) Докато бъркате не забравяйте да пробвате, за да не прекалите със солта или пипера! Не махайте тенджерата от котлона, а само го изключете, за да може докрая на подготовката, той да остане топъл.

3. Поширане на яйцата

В тенджера с вода сложете оцет, поставяте едно по едно целите яйца, като махате черупките- единият вариант, който често се препоръчва е с купички за всяко яйце, като изливате от ниско, за да остане цяло яйцето, но при мен това не сработи, а и ми се стори тромаво, затова ги слагах някои директно от черупката (така както се слагат за пържене на тиган) / с черпак от купичките, за да се съхрани цялото при поставянето в тенжерата. Въпрос на предпочитание е кога да ги извадите-едни предпочитат по-сварен жълтък, други-по-рохък, аз съм от вторите, затова гледах по-бързо да ги вадя, за да запазя течната среда.

4. Беконът/Шунката/Прошутото/ за някои сьомга и тн...

Тях ги запекох за секунди на тиган...

Накрая всичко е готово, разрязвате си питките или ги оставяте цели, ако са по-мънички, слагате шунката/прошуто/ др. , после яйцето, накрая заливате със соса и украсявате по избор-с домати, други зеленчуци и зеленища :))) иии voilà...

Изключително подходящо е за гости с хубава чаша Mandarincello и сладки приказки.... Почерпихме и още хора, които биха брънчвали (както е модерно да се казва ) всеки ден така, но... наистина трябва време и голямо желание!:))) 

   

Успех с приготовлението и с почистването после... :)) 

(Лесно е, ако имате прекрасни приятели :D) Резултатът обаче е незаменим и си струва всяка чиния! :- ))

🇮🇹LA DOLCE VITA 🇮🇹

Или "До Италия и назад"...

За едно дълго пътешествие, изпълнено с много любов, прекрасна природа, вкусна храна, красиви мъже и  мелодичен език. 

За любовта към Италия, нейния ритъм, гледки и вкусове. 

Наръчник по това къде да отидем и какво да видим?

БОРОМЕОВИТЕ ОСТРОВИ

Боромеовите острови- Isola Bella, Isola Madrе и Isola dei Pescatori. Малки островчета, намиращи се в красивата Северна Италия, на Lago Maggiore. 

Както казва Стендал:  "Какво можем да кажем за Лаго Маджоре и за Боромеовите острови - освен да съжалим хората, които не са обезумели по тях?“ Точно така! Това е земният рай, където мога да се връщам вечно.

Името на островите Isole Boromee произлиза от прочутата ломбардска фамилия Боромео, които са ги застроили. Карло III Боромео подарява Isola Bella на съпругата си Изабела Д' Ада, която кръщава острова със своето име :) Островът е изпълнен с флора и фауна- градини, наподобяващи градините на Семирамида, рози, пауни, фазани...Неописуемо! Трябва да се види, защото преживяването е завинаги. 

Isola Madre-островът на Майката- с дома на Боромео, който е отворен за посетители- красивите спални, впечатляващата зала за театър, стаята с кукли и много други интересни съкровища, които могат да се видят там.
Най-любопитното бяха залите в приземието на двореца-те са направени от камък и мрамор, които създават  илюзията за пещери. :) 

Isola dei Pescatori-  е островът на рибарите, който обаче видяхме само от водата, защото дочухме, че бил малък рибарски остров, на който нямало кой знае какво любопито и затова  преценихме, че няма да го посещаваме :) 

МИЛАНО

Милано - един прекрасен град, който, въпреки космополитността си и многолюдието, е запазил облика, културата и чистотата си. Флората е навсякъде, въпреки индустриализацията на града- по жилищните сгради, къщите,заведенията... Отвсякъде се спускат растения, които допринасят за уникалния облик на града.

Посещението на Duomo di Milano - Миланската катедрала е възможно до 19ч, но билети се продават до 18ч. 
Galleria Vittorio Emanuele - галерията Виктор Емануил, която е впечатляваща със своите магазини, хубави ресторанти, кафенета... Особено с хубавия италиански сладолед в SAVINI, където обслужването е чудесно и има страхотен разнообразие - вкусовете и цветовете са безбройни. Rizzoli - голяма книжарница, намираща се в покритата галерия. Реших да си потърся една книга, за която попитах на италиански, но още преди да кажа цялото име на книгата - те вече знаеха за коя става въпрос...Без да направят никаква проверка. Хареса ми  изключително позитивното обслужване и отношение на персонала. : ) 

После решихме да се насладим на вкусната италианска храна- пица Маргарита и апетитни Болонезе :)  Разменихме си няколко шеги със сервитьорите, които отново бяха изключително положителни. 
Ако сте в Милано, не пропускайте да посетите Terrazza Aperol, на Piazza del Duomo, откъдето гледката на Миланската катедрала е чудесна, а аперолът - ободряващ и свеж.

За жалост, времето в Милано не ми беше достатъчно. С удоволствие бих отишла отново, но за по-дълго, за да мога да опозная напълно града и да се потопя изцяло в атмосферата му. 

На следващия ден с нетърпение се отправихме към още невероятни дестинации:

КОМО- синьото езеро, за което е говорено много и се говори... И с право :) С фуникуляр се изкачихме над Комо-до Брунате, там, където е живял в последните си години Пенчо Славейков- във вила "Bellavista". Сега разбирам любовта му към Комо и Белависта...
По Комо пътувахме с ферибот в продължение на час и половина като първата спирка беше Villa Carlotta, която, в хода на закачките и разговорите с част от групата, изпуснахме...Трябваше да слезнем на Беладжио, което е  на 20-тина минути разстояние, но тъй като градините на Вила Карлота не са за изпускане, ние се върнахме, след като разгледахме Беладжио. :) 
И действително беше рай на земята. Зеленина, цветя, душевен мир и хармония.... Интересното бяха децата с училищните проекти, които бяха прелюбопитни - много чаши, изпълнени с различни цветя, растителности и различни инсталации; хора, направени от храсти; макети и други интересни чудесии. Помолиха ме да им пиша в едни големи кожени тефтери, с доста автентичен вид, където трябваше да изразя мнението си и оценката си за техните произведения...Така де, писах, с голямо удоволствие, поговорих си с тях и ги поздравих. :)))
Би било прекрасно, ако и ние имаме такива идейни задачи в училище или в университета, които да стимулират креативността, туризма и  комуникацията.

БЕЛАДЖИО е невероятно градче-малко, китно, типично италианско, пъстро, от което не ми се тръгваше. Ако имате път натам, трябва да го посетите задължително. 
То е изпълнено с малки частни магазинчета, които продават италианска продукция- от сирена, паста (оттам си взех чудна паста с мастило от черна сепия), вина, лампи, ръчно изработени бижута, симпатични джелатерии- със занаятчийски сладолед, кафетерии, където може да изпиете едно хубаво caffe  по италиански...Истинско удоволствие за всички сетива. : )) 

Следващата точка е ВАРЕНА-отново едно много романтично и китно място, на което хванахме залеза, отразяващ се във водата на Комо, множество лебеди, уютни ресторантчета, в които можеш да хапнеш нещо морско или типично италианска храна, на брега на езерото... Какво по-хубаво? : )
И на мен отново не ми се тръгваше.... 







ЕЗЕРОТО ГАРДА

Оше едно красиво езеро, с кристална и тюркоазеносиня вода, отново с прекрасни малки градчета по крайбрежието му.
Сирмионе- кокетният град с величествения замък Скалигер, който е служил като укрепление за една от най-влиятелните фамилии във Верона-дела Скала.
Там е била и вилата на Мария Калас, която сега е превърната във вила с апартаменти и стаи под наем. 







После седнахме на една много приятна gelateria, където определно успях да се насладя на момента и да усетя в пълна степен изкуството на Dolce far niente. : ) Капучино и занаятчийски сладолед - какво повече му трябва на човек? Перфектният следобед... <3




ГАРДА 

Още едно живописно градче, намиращо се на брега на Гарда- а именно Гарда... Там времето е спряло. Малки цветни къщички, тесни улички, с много барчета, частни магазинчета за плодове и зеленчуци, за ядки, за риба и за какво ли още не. Влюбена съм в разбирането им за живота, в патриотизма им, любовта им към хубавата храна, онази, която е не само красива на вид и вкусна, но и качествена-slow food. Стимулирането на малките търговци да произвеждат и да се развиват, а не обратното. Отношението в тези малки магазинчета е несравнимо... В един голям супермаркет това го няма...За съжаление, липсва и качеството в повечето случаи. 
Отново сядаме, за да забавим хода с чаша кафе на брега на езерото. И тук имахме комични ситуации със сервитьорите, които пак са много любезни и дружелюбни. :) 

И с усмивка, и красиво чувство се отправяме към следващия град по брега на Гарда- БАРДОЛИНО

Поредният вдъхновяващ град, изпъленен с цвят и живот. Посрещат ни много хора, които плажуват на брега на езерото... и на мен ми става едно такова лятно...аха и аз да скокна във водата...да, но нямах бански. Затова си топнах само краката- повярвайте ми, на 38 градуса и това е нещо. :)  Освежих се, събрах малко пъстри камъни са интериорното ни аранжиране у дома и продължих. Много лодки, много синьо, много пъстрота и свобода... Това е Бардолино. Сърцето ми остана там.








Казват, че виното в Бардолино е прословуто със своя вкус, но аз не опитах, тъй като предпочетох да изпия един свеж Аперол с една пица Хавай, на една от малките улички в градчето. Там е пълно със заведения, така че изборът е ваш...::) Ние се спряхме на кафе Centrale, в стария град. Отново всичко беше perfetto- храна, обслужване, напитки, атмосфера.

 ЛИДО ДИ ЙЕЗОЛО

 Един от дните бяхме и в Лидо ди Йезоло, приятен курорт, но може би не бих казала, че е точно моят. Много хора го предпочитат за лятото, цените са добри, има приятни заведения, с вкусна храна, плажната ивица е добра, а хотелите са на минути от плажа, чисто е и спретнато, но може би многото китайски магазини и комерсиализацията, с цел печалба и привличане на туристи, са го превърнали в подобие на нашия Слънчев бряг...Разбира се, Lido di Jesolo e къде-къде по-приятно, чисто, организирано и устроено. 
Хубавото е, че има много семейни хотели, в какъвто бяхме и ние... чудесни италианци, с усет за красивото... Бяхме отседнали в приятен хотел, с добро обслужване, много книги, цветя, жълти врати, слънца, хубава закуска-изобщо всичко беше на ниво. Друго положително е, че Венеция е на 20-тина километра от Лидо, което позволява разнообразие :)   

Мога още много да говоря за Италия... 
Но ще ви отегча, затова съветвам всеки да посети поне едно кътче от цяла Италия, защото това е РАЯТ на земята. Красива природа, хубав климат, вкусна храна, много история, хубави мъже, положителни хора, мелодичен език, италианска музика, звучаща на всеки ъгъл... Какво повече да кажа?! :)  

LA DOLCE VITA! :) And go to Italy!