За кафето час няма, разбира се, сутрешното ни е любимо. Познаваме го във всякакви вариации-еспресо, дълго, капучино, макиато, безкофеиново и др. В Италия широко разпространени са и marocchino (марокино), което прилича на капучиното, но с какао отгоре, shakerato (шекерато)-при направата му се използва лед, caffè d'orzo (ечемичено кафе)- от печен и смлян ечемик, corretto (подправено)- подправя се с ракия, но в Италия изпозлват или коняк, или Самбука.
Така де, разнообразието е голямо и има за всеки вкус.
Най-хубав обаче е моментът, в който сутрин оставаме насаме с кафето си и тишината, или в обедната пауза. за да се посъживим, или когато то ни акомпанира в приятните срещи с любими хора. То е част от Фика- ритуалът на шведската кафе пауза, моментът за намаляване на скоростта и оценяване на хубавите неща от живота. Сещам се и за италианското Dolce far nientе-или изкуството да не правиш нищо, сладко нищоправене... Да, знам, че звучи мързеливо, но философията е да осмислиш безделието, като забавиш хода, прозреш важните неща, елиминираш токсичните хора около себе си ...защо не с чаша кафе в ръка :)
Тери Пратчет казва, че :"Кафето е начин да откраднеш време, което би трябвало да принадлежи на по-възрастнoто ти." : )
Извод: Крадете си време-полезно е!☕
Няма коментари:
Публикуване на коментар