В последно време съм започнала да имам непоносимост към лудницата, големите шумове, местата, препълнени с много хора....Може би е от годините.😊
Така де, започнах да предпочитам тихите места, с по-малко хора и с повече спокойствие... Телевизия пускам само с конкретна цел-за филм или предаване...Не понасям шума от рекламите и безсмисленото бучене на телевизора, макар че някои хора обожават да им стои като фон :)) Други дори спят на телевизия. Въпрос на навици и предпочитания. Общуването с хора ежедневно води до нуждата от уединение. Започнала съм да си крада все повече такива мигове, в които мога да остана насаме с мислите си. Вярно е, че когато съм в компания говоря много,та дори не спирам. :) Обичам комуникацията с точните хора, обичам глъчката и дори се смущавам от хората, които не са особено приказливи.... Но осъзнавам, че понякога е по-добре да си добър слушател или да споделиш тишината с другия човек. А тишината е особено приятна, ако е и споделена. :)(:
Няма коментари:
Публикуване на коментар